Файл: Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел).docx
ВУЗ: Не указан
Категория: Не указан
Дисциплина: Не указана
Добавлен: 04.12.2023
Просмотров: 73
Скачиваний: 1
ВНИМАНИЕ! Если данный файл нарушает Ваши авторские права, то обязательно сообщите нам.
3. Нова стратегия към сричката. Основната читивна единица е сричката: съглачен – гласен (например: ба), гласен – съгласен (например: ба), съгласен – съгласен – гласен (например: про), гласен- съгласен – съгласен (например: орг). Всяка сричка съдържа един гласен.
Важно е детето да влезе в сричката и навреме да излезе от нея, да се стремят децата да четат цели думи.
4. Синхроно обучение по четене и писане.
Писането и четенето се овладяват в единство, при четенето се овладява синтезът, а при писането анализът. Учениците работят с 2 знакови системи- звукова и буквена. При четенето учениците привеждат буквената форма на думите в звукова, а при писането – от звуковата форма в буквена.
5. Опора върху живото слово и смисловото начало при овладяване механизма на четене.
Детето търси неприкъсното опори в живото слово, в езиковия си опит, в произносителните си умения, в езиковия усет. Интензивно трябва да се развива устната реч, за да се развива успешно писмената реч.
Необходими дейности, които трябва да извършва ученикът:
- говорни упражнения
- участие в различни речеви ситуации
- слухово възприемане на текста от учителката
- поставяне на въпроси към текста
- расказ за това, за което са чули и преживели
- обогатяване на лексикалния запас
- формиране на интерес към четенето
- осмислено четене на текстове
Тема 3. Технология на обучението по начално четене.
А. Звукова работа:
1) Съдържание на звуковата работа:
- ориентация в звуковата действителност
- отделяне на звука от потока на речта
- корегиране произношение на звуките
- постановка на отделни звукове(артикулационо произношение)
- определяне мястото на звука в думата
- определяне броя и поредноста на звуковите
- осъзнаване на усновни артикулациони и акустични характеристики на изучаванете звукове
- осъзнаване на фонемната система на бълг.яз(различават гласни и съгласни-сонорни,звучни,беззвучни)
- отделяне на значението фонема и звуков вариант
- подготовка за писане
2) Методика на обучение звуков анализ:
а) Материалезиран план.
Звуковият анализ се извършва с помоща на нагледност-схеми, квадратчета, предмет на картина, модел на звуковия състав на думата. Учителят интунира всеки звук в рамките на думата: удължено произнасяне на всеки звук ( ллллууу/ннннааа), акцентира се вниманието на всеки звук.
б) Външноречев план.
Децата сегментират думата на звукове и произнасят хорово или самостоятелно всеки звук.
в) Умствен план.
Децата изговарят думата наум и определят броя и реда на звуковите в нея.
3) Подбор на думи в звуковия анализ.
Много е важно да се подбират думи за звуков анализ, трябва новият звук да представя в различни позиции-в началото на думата, в средата, на края на думата; в отворени и затворени срички; в съчетание с различни звукове; в ударена и неударена сричка.
В процеса на анализа на думите учениците се упражняват да произнасят звуковите, да усвояват техните артикулациони и акустични характеристики, да улавят звуковите варианти и фонемата.
За звуковия анализ необходимо е да се учитат някои лингвистични закономерности:
а) гласните се отделят най-лесно, когато сами образуват сричка, например дума оса- о-са
б) лесно се отделят звуковите от затворяната сричка ГС-ам,ар,ал
в) най-трудни за анализ са отворените срички СГ-ма,ра,ла
4) Детски трудности в звуковия анализ
Учениците съгласнят звук в отворената сричка го схващат като с призвук «ъ» например, лак-лъъъак, камеон-къъъамеон.
Гласният звук има силна акустична характеристика, но не се дулавя, защото съгласният звук има по-изразителна артикулациона особеност, която е свързана с активната дейност(издишната строя среща прегради).
Б. Методически процедури за овладяване алгоритмите на четене на сричките.
1. Четене на отворената сричка (СГ )и думи с нея
Отворената сричка е ключова в ограмотяването. Те имат гуляма частотность(по често се употребяват). Ако научим децата да четът отворени срички, значи сме ги научили да четът.
Трудности при четенето: децата се опитват да четът побуквено, т.е вместо мама четът мъамъа.
Правилно четене: спазване на алгоритъма за четене с ориентация към гласния звук (позиционо четене).
Ученикът се ориентира към гласния звук и видоизменя съгласния в зависимост от гласния, т.е детето приминава от фонемата към съответния звуков вариант.
Необходимо е: да се преодолява в буквеното четене и вмъкването на призвук «ъ» след съгласните.
Изпреварвашта (четивно поле) ориентация към гласния звук и позиционото четене на сричката може да се постигни чрез:
а) четене на съгласния звук в съчетание с всички гласни ма-мъ-мо-му-ме-ми
б) четене на преобразуване думи, например, дума «дам» преобразуваме «дим», лак-лик-лък, так-тик-тук.
в) исползване на графичен абак за четене на отворени срички
2. Четене на затворена сричка и на думи с нея.
Тези срички се четът лесно, защото всеки звук има относителна автономност.
3. Четене на срички със струпане съгласни (СГСС)-лист, (ССГС)-скок, (СГС)- сак, (ССГ)-три
Ядрото на по-сложните срички е звукосъчетанието на СГС, ССГ, СГСС. В такива случаи учим децата да четът по свежите следи на анализа и четене на преобразуване думи- мила-мил, лен-елен-Милен, рак-крак, кула-кукла, мели-смели, мак-мрак.
Всички думи в четивнити гнезда в буквара са материал за формиране на механизма за четене.
Тема 4. Етапите в обучението по начална грамотност.
1. Предбуквен период(подготвителен) продължава от 2-4 седмици. Основна цел:
а) подготовка за обучение по четене-създаване на мотивациона основа за овладяване на четенето. Създаване от учениците на диалогични и монологични текстове по теми и илюстративен материал в буквара.
б) запознаване на емпирично равнище с езиковите и речевите единици – текст, изречения, дума, сричка, звук.
в) формиране на начални умения за словесен и сричков, звуков анализ
г) подготовка за обучението по писане.
д) работа по развитие на комуникативно речеви умения-учениците участват в различни речеви ситуации, исползват вежлива реч, съставят диалогични и монологични текстове, раскази по преживяване, по картина.
2. Буквен(основен етап) от 24страница-91, продължителност от 20-24 седмици. Цел: запознаване със звуковите и буквите и начално формиране на декодиращи умения за четене на думи, изречения, текст и умения за писане на думи, изречения, текст.
Редъ на изучаване на звуковите и буквите:
а) по трудност-от най-лесни от звуков анализ и синтез до по-сложните
б) според фонемната система на езика(гласни а,ъ,о,у,и, сонорни съгласни м,л,.р,н, проходни съгласни з-с, ж-ш, х , преградни съгласни- б-п, д-т, г-к
в) по честотност
Обучение по начално четене.
Учениците на емпирично равнище се запознават с артикулационите и акустичните характеристики на звуковите, с тяхната смисло-различителна функция, систематезират звуковите в групи и корелактивни двойки. Изгражда се ассоцияцията звук-буква и се запозават с печатнити букви главни и малки. В този период учениците овладяват кода за преход от графичната към звуковата форма на думата, като четът отворени и затворени срички, исползват четенето с ориентация към глаасния звук, усвояват сричкосливането в думата. Децата се потготвят към четене по цели думи. Учениците се запознават и с кода на писмото- намират точния звуков эквивалент на буквата.
Видове уроци:
- урок за запознаване със звука и печатните му букви и четене с тях
- урок за писане на малка и главна ръкописна буква
- урок за затвърдяване на звука и съответните му букви и упражнение в четене с тях
- обобщителен урок с.36-37 , 46-47, 58-59, 72-73, 90-91.
Обучение по начално писане.
Постигат се умения за препис, писане под диктовка и съчинение на текст от 2-3 съчинения
Формиране на коммуникативно-речеви умения. Учениците извършват устна реч – говорене и слушане и се включват в писмената реч – четене и писане. Огромно внимание се отделя на испреварващото развитие на устната реч.
Съставят кратки разкази по сюжетни картини, серия картини, отговарят на въпроси, преразказват.
Запознават се с гласните и съгласните звукове, азбуката, понятието сричка, со корелативните двойки гласните (тесни – широки) и съгласните (звучни – беззвучни), разбират отношението зву – буква, езиковите и речеви еденици: звук, буква, сричка, дума, изречение, текст.
Учениците разбират съдържанието на текста, откриват смисъла, отговарят н а въпроси към текста. Тряба да се развива интересът към четенето: запознават се с широк кръг книги, исползва се и прилага се метод четене – разглеждане.
Той се продължава 3-4 седмици.
Цели и задачи:
Задължително се провежда праздник на буквите.
Тема 5. Урокът по начално ограмотяване-общи изисквания,видове,структура,методически похвати.
1.Общи изисквания.
Други важни задачи:
а) Работа върху речевото развитие на учениците на всички равнища( лексикално, синтактично-да умеят да образуват различни изречения прости сложни въсклицателни, свързана реч- да знаят кви текстове има, жанрове).
б) Практическо усвояване на някой езикове знания- усвояват знания по фонетика,стилистика,синтаксис.
в) Работа върху правоговора и правописа
г) Формиране на элиментарни умения за работа върху текста
д) Развитие на познавателни способности на учениците
е) Развитие на речта и създаване на интерес за изучаване към езика
2. Система на уроците по начална грамотност(видове):
а) урок за запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене
б) урок за затвърдяване и упражняване в четене
в) урок за обобщение и упражнение в четене
г) урок за запознаване с ръкописна буква(малка и главна)
Уроците по начално ограмотяване.
1) Урок за запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене:
- затвърдяване на стари знания, упражняванее в четене, актуализиране на знания и уменя свързани с новата тема
- поставяне на темата и мотивиране
- съставяне на кратък расказ по сюжетна картина в буквара, като се отдели изречение, исходна дума, които съдържат новия звук
- запознаване с новия звук и печатната му буква:
а) отделяне на новия звук чрез анализа на исходни думи, дадени в буквара, до исходната дума може да се стигни чрез назоваване на предмет по картина, чрез отделяне на думата от текст или чрез отговорна гатанка.
б) запознаване с основните характеристики на новия звук:как звучи силно или слабо, може ли да образува сам сричка- гласнити могат,съгласните не могат
в) упражняване в произнасяне на звука
г) назовават думи с новият звук в различни фонетични позиции
д) включване на дидактични игри
е) запознаване с малката и главната печатна буква на новия звук
ж) упражнение за распознаване на новите букви
з) упражняване в четене на срички(звукобуквен анализ на думите)
и) четене на думи, подредени в колонки ,думите са подбрани за четене, които са част от текста и при тях се наблюдава трансформация(прибавяне, заместване, отнемане на буква), учениците четът на глаз думите, като изисняват лексикалното значение на думите и техния правопис
к) работа върху текста:
- една част от думите в текста се четът предварително(за да помогнем на децата да прочетът текста правилно)
- предварително съставяне на расказ по сюжетна картина в буквара, близък до текста
- разглеждат илюстрациите и обръштат вниманието на зъглавието и частите на текста-предварително наблюдение на текста
Важно е детето да влезе в сричката и навреме да излезе от нея, да се стремят децата да четат цели думи.
4. Синхроно обучение по четене и писане.
Писането и четенето се овладяват в единство, при четенето се овладява синтезът, а при писането анализът. Учениците работят с 2 знакови системи- звукова и буквена. При четенето учениците привеждат буквената форма на думите в звукова, а при писането – от звуковата форма в буквена.
5. Опора върху живото слово и смисловото начало при овладяване механизма на четене.
Детето търси неприкъсното опори в живото слово, в езиковия си опит, в произносителните си умения, в езиковия усет. Интензивно трябва да се развива устната реч, за да се развива успешно писмената реч.
Необходими дейности, които трябва да извършва ученикът:
- говорни упражнения
- участие в различни речеви ситуации
- слухово възприемане на текста от учителката
- поставяне на въпроси към текста
- расказ за това, за което са чули и преживели
- обогатяване на лексикалния запас
- формиране на интерес към четенето
- осмислено четене на текстове
Тема 3. Технология на обучението по начално четене.
А. Звукова работа:
1) Съдържание на звуковата работа:
- ориентация в звуковата действителност
- отделяне на звука от потока на речта
- корегиране произношение на звуките
- постановка на отделни звукове(артикулационо произношение)
- определяне мястото на звука в думата
- определяне броя и поредноста на звуковите
- осъзнаване на усновни артикулациони и акустични характеристики на изучаванете звукове
- осъзнаване на фонемната система на бълг.яз(различават гласни и съгласни-сонорни,звучни,беззвучни)
- отделяне на значението фонема и звуков вариант
- подготовка за писане
2) Методика на обучение звуков анализ:
а) Материалезиран план.
Звуковият анализ се извършва с помоща на нагледност-схеми, квадратчета, предмет на картина, модел на звуковия състав на думата. Учителят интунира всеки звук в рамките на думата: удължено произнасяне на всеки звук ( ллллууу/ннннааа), акцентира се вниманието на всеки звук.
б) Външноречев план.
Децата сегментират думата на звукове и произнасят хорово или самостоятелно всеки звук.
в) Умствен план.
Децата изговарят думата наум и определят броя и реда на звуковите в нея.
3) Подбор на думи в звуковия анализ.
Много е важно да се подбират думи за звуков анализ, трябва новият звук да представя в различни позиции-в началото на думата, в средата, на края на думата; в отворени и затворени срички; в съчетание с различни звукове; в ударена и неударена сричка.
В процеса на анализа на думите учениците се упражняват да произнасят звуковите, да усвояват техните артикулациони и акустични характеристики, да улавят звуковите варианти и фонемата.
За звуковия анализ необходимо е да се учитат някои лингвистични закономерности:
а) гласните се отделят най-лесно, когато сами образуват сричка, например дума оса- о-са
б) лесно се отделят звуковите от затворяната сричка ГС-ам,ар,ал
в) най-трудни за анализ са отворените срички СГ-ма,ра,ла
4) Детски трудности в звуковия анализ
Учениците съгласнят звук в отворената сричка го схващат като с призвук «ъ» например, лак-лъъъак, камеон-къъъамеон.
Гласният звук има силна акустична характеристика, но не се дулавя, защото съгласният звук има по-изразителна артикулациона особеност, която е свързана с активната дейност(издишната строя среща прегради).
Б. Методически процедури за овладяване алгоритмите на четене на сричките.
1. Четене на отворената сричка (СГ )и думи с нея
Отворената сричка е ключова в ограмотяването. Те имат гуляма частотность(по често се употребяват). Ако научим децата да четът отворени срички, значи сме ги научили да четът.
Трудности при четенето: децата се опитват да четът побуквено, т.е вместо мама четът мъамъа.
Правилно четене: спазване на алгоритъма за четене с ориентация към гласния звук (позиционо четене).
Ученикът се ориентира към гласния звук и видоизменя съгласния в зависимост от гласния, т.е детето приминава от фонемата към съответния звуков вариант.
Необходимо е: да се преодолява в буквеното четене и вмъкването на призвук «ъ» след съгласните.
Изпреварвашта (четивно поле) ориентация към гласния звук и позиционото четене на сричката може да се постигни чрез:
а) четене на съгласния звук в съчетание с всички гласни ма-мъ-мо-му-ме-ми
б) четене на преобразуване думи, например, дума «дам» преобразуваме «дим», лак-лик-лък, так-тик-тук.
в) исползване на графичен абак за четене на отворени срички
2. Четене на затворена сричка и на думи с нея.
Тези срички се четът лесно, защото всеки звук има относителна автономност.
3. Четене на срички със струпане съгласни (СГСС)-лист, (ССГС)-скок, (СГС)- сак, (ССГ)-три
Ядрото на по-сложните срички е звукосъчетанието на СГС, ССГ, СГСС. В такива случаи учим децата да четът по свежите следи на анализа и четене на преобразуване думи- мила-мил, лен-елен-Милен, рак-крак, кула-кукла, мели-смели, мак-мрак.
Всички думи в четивнити гнезда в буквара са материал за формиране на механизма за четене.
Тема 4. Етапите в обучението по начална грамотност.
1. Предбуквен период(подготвителен) продължава от 2-4 седмици. Основна цел:
а) подготовка за обучение по четене-създаване на мотивациона основа за овладяване на четенето. Създаване от учениците на диалогични и монологични текстове по теми и илюстративен материал в буквара.
б) запознаване на емпирично равнище с езиковите и речевите единици – текст, изречения, дума, сричка, звук.
в) формиране на начални умения за словесен и сричков, звуков анализ
г) подготовка за обучението по писане.
д) работа по развитие на комуникативно речеви умения-учениците участват в различни речеви ситуации, исползват вежлива реч, съставят диалогични и монологични текстове, раскази по преживяване, по картина.
2. Буквен(основен етап) от 24страница-91, продължителност от 20-24 седмици. Цел: запознаване със звуковите и буквите и начално формиране на декодиращи умения за четене на думи, изречения, текст и умения за писане на думи, изречения, текст.
Редъ на изучаване на звуковите и буквите:
а) по трудност-от най-лесни от звуков анализ и синтез до по-сложните
б) според фонемната система на езика(гласни а,ъ,о,у,и, сонорни съгласни м,л,.р,н, проходни съгласни з-с, ж-ш, х , преградни съгласни- б-п, д-т, г-к
в) по честотност
Обучение по начално четене.
Учениците на емпирично равнище се запознават с артикулационите и акустичните характеристики на звуковите, с тяхната смисло-различителна функция, систематезират звуковите в групи и корелактивни двойки. Изгражда се ассоцияцията звук-буква и се запозават с печатнити букви главни и малки. В този период учениците овладяват кода за преход от графичната към звуковата форма на думата, като четът отворени и затворени срички, исползват четенето с ориентация към глаасния звук, усвояват сричкосливането в думата. Децата се потготвят към четене по цели думи. Учениците се запознават и с кода на писмото- намират точния звуков эквивалент на буквата.
Видове уроци:
- урок за запознаване със звука и печатните му букви и четене с тях
- урок за писане на малка и главна ръкописна буква
- урок за затвърдяване на звука и съответните му букви и упражнение в четене с тях
- обобщителен урок с.36-37 , 46-47, 58-59, 72-73, 90-91.
Обучение по начално писане.
-
Запознаване с рыкуписни и печатни букви (писане с еднакъв наклон, висичина, растояние, писане без пропускане на букви).
Постигат се умения за препис, писане под диктовка и съчинение на текст от 2-3 съчинения
Формиране на коммуникативно-речеви умения. Учениците извършват устна реч – говорене и слушане и се включват в писмената реч – четене и писане. Огромно внимание се отделя на испреварващото развитие на устната реч.
Съставят кратки разкази по сюжетни картини, серия картини, отговарят на въпроси, преразказват.
Запознават се с гласните и съгласните звукове, азбуката, понятието сричка, со корелативните двойки гласните (тесни – широки) и съгласните (звучни – беззвучни), разбират отношението зву – буква, езиковите и речеви еденици: звук, буква, сричка, дума, изречение, текст.
Учениците разбират съдържанието на текста, откриват смисъла, отговарят н а въпроси към текста. Тряба да се развива интересът към четенето: запознават се с широк кръг книги, исползва се и прилага се метод четене – разглеждане.
-
Следбуквен период. (92-126)
Той се продължава 3-4 седмици.
Цели и задачи:
-
Развитие и усъвършенствование на четивините умения и навици. -
Овладяване на механизма на четене и скоростта на четенето.
Задължително се провежда праздник на буквите.
Тема 5. Урокът по начално ограмотяване-общи изисквания,видове,структура,методически похвати.
1.Общи изисквания.
-
Основната задача на уроците: запознаване със звуковите и буквите и формиране на уменя навици за четене и писане.
Други важни задачи:
а) Работа върху речевото развитие на учениците на всички равнища( лексикално, синтактично-да умеят да образуват различни изречения прости сложни въсклицателни, свързана реч- да знаят кви текстове има, жанрове).
б) Практическо усвояване на някой езикове знания- усвояват знания по фонетика,стилистика,синтаксис.
в) Работа върху правоговора и правописа
г) Формиране на элиментарни умения за работа върху текста
д) Развитие на познавателни способности на учениците
е) Развитие на речта и създаване на интерес за изучаване към езика
-
Уроците трябва да бъдат съдържателни, интересни, увлекателни, наситени със занимателни игрови элементи. -
Смяна на дейностите на учениците- физкултурни минутки, музикални паузи -
Продълножителноста на урока 35 минути -
Уроците по четене и писане са неразривно свързани(четене и после писане)
2. Система на уроците по начална грамотност(видове):
а) урок за запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене
б) урок за затвърдяване и упражняване в четене
в) урок за обобщение и упражнение в четене
г) урок за запознаване с ръкописна буква(малка и главна)
Уроците по начално ограмотяване.
1) Урок за запознаване с нов звук и буква и упражняване в четене:
- затвърдяване на стари знания, упражняванее в четене, актуализиране на знания и уменя свързани с новата тема
- поставяне на темата и мотивиране
- съставяне на кратък расказ по сюжетна картина в буквара, като се отдели изречение, исходна дума, които съдържат новия звук
- запознаване с новия звук и печатната му буква:
а) отделяне на новия звук чрез анализа на исходни думи, дадени в буквара, до исходната дума може да се стигни чрез назоваване на предмет по картина, чрез отделяне на думата от текст или чрез отговорна гатанка.
б) запознаване с основните характеристики на новия звук:как звучи силно или слабо, може ли да образува сам сричка- гласнити могат,съгласните не могат
в) упражняване в произнасяне на звука
г) назовават думи с новият звук в различни фонетични позиции
д) включване на дидактични игри
е) запознаване с малката и главната печатна буква на новия звук
ж) упражнение за распознаване на новите букви
з) упражняване в четене на срички(звукобуквен анализ на думите)
и) четене на думи, подредени в колонки ,думите са подбрани за четене, които са част от текста и при тях се наблюдава трансформация(прибавяне, заместване, отнемане на буква), учениците четът на глаз думите, като изисняват лексикалното значение на думите и техния правопис
к) работа върху текста:
- една част от думите в текста се четът предварително(за да помогнем на децата да прочетът текста правилно)
- предварително съставяне на расказ по сюжетна картина в буквара, близък до текста
- разглеждат илюстрациите и обръштат вниманието на зъглавието и частите на текста-предварително наблюдение на текста