Файл: Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел).docx

ВУЗ: Не указан

Категория: Не указан

Дисциплина: Не указана

Добавлен: 04.12.2023

Просмотров: 79

Скачиваний: 1

ВНИМАНИЕ! Если данный файл нарушает Ваши авторские права, то обязательно сообщите нам.

- първия прочет на текста се извършва от децата, а не от учителя

- поставят се няколко въпроса към съдържанието на текста

- текстът се чете на глаз от отделни деца, от учителя,,на части или цялостно, поставят се въпроси върху съдържанието

- ако в текста в буквара е дадена само част на текста, може да се даде на децата да прочетът продължението на приказката или расказа което даден от буквара

- тихо и гласно четене, подборно четене, отговор на въпроси върху текста, тестови задачи за проверка за разбирането на текста, прерасказ, четене по роли, съотнасяне на части от текста към илюстрациите

- обобщение и приценка на работата

2) Урок за затвърдяване и упражнение в четене:

- актуализиране на усвоени знания и умения

- поставяне на темата и мотивиране

- затвърдяване на представата за новите звук и буква:

а) упражнение в звуков анализ и развитие на фонематичния слух

б) упражнение в распознаване на буквите

в) усъвършенстване на уменията за четене- съставяне, преобразуване, четене на думи( които новият звук се представя във слаба фонетична позиция например, дума сняг(г-к), молив(в-ф), студ(д-т)); четене в буквара( втората страница): думи в колонки, запознаване с езикови и правописни особености , четене на думи, на текст(творчески задачи-четене по роли, драматизиране, илюстриране), преценка на работата; урок за обобщение и упражнение в четене- поставяне на темата и мотивиране,

актуализиране и систематизиране на знанията за характерните особености на изучаваните звукове от дадената група: учениците свързват звуковите в корелативни двойки-тесни и широки гласни (о-у, е-и), звучни безвучни(д-т,г-к), букварен робот, упражнение в четене със звуковите и буквите от дадената група, преценка на работата.

Тема 6. Методика на обучение по четене и литературна насоченост.

А. Литературно-эстетическа насоченост на обучението по четене в 4 класс

1. В уроците по четене учениците работят само с художествено-литературни творби, които се отличават с високи естетически свойства.

2. Целта на обучението по четене е да се осигури адекватно художествено възприемане на литературното произведение.(естетическо въсприемане на действителноста).

3. Естетическата функция на литературата създава условия за въспитание на учениковата личност.

4. Худож. творба се въсприема като единство на конкретнообразно и идейно-емоционално съдържание.


5. Предоставя се възможност на ученика за съпреживяване заедно с героите, да се откликват емоционално и да осмислят идейното съдържание на произведение.

6. Литературната творба въздейства върху цялата душевност на ученика, въспитава човешки цености.

7. В уроците по четене се усъвършенства четивната техника и се развиват качествата на четенето- правилност, съзнателност, бързина и изразителност.

8. Обучение по четене има пропедевтически характер (учениците не получават теоретични знания по литература, но усвояват някои литературни термини и работят върху жанровете- расказ, приказка, стихотворение, басня, притча.

9. В центера на обучението по четене стои утделно худож.произведение. и не се изучава цялото творчество на автора. Литературният материал е подреден по идейно-тематичен принцип, а не по хронологически ред.

10. Учениците 1-4 клас имат наивно реалистично въсприемане на литературната творба. Учениците не въсприемат худож.измислица и авторотовата оценка. За децата изобразеното събитие в худож.текст е реално и героите са действителни лица.

Задачи на обучението по четене:

- да се усовершенства четивната техника

- да се поддържва у детето интереса към худож.произведения и тяхната читателска активност

- да се изграждат умения за работа с худож.текст- да се ориентират събитията, да осмислят взаимоотношенията на героите, да чустват красотата на худож.език, да мотивират постъпките на героите, да разбират основната идея на худож. произведение

- чрез литературните произведения да се въспитават у децата човешки цености

- да се развиват познователните способности на учениците и речта, да се формират като читатели

Качества на четенето:

- съзнателност- да се разбира прочетенето, значението на отделната дума, въсприемане на думата в състава на изречението, осмисляне на изреченията в текста като цялостно съобщение

- правилност- точно възсъздаване на звуковата форма на думите в процеса на четенето, точно превеждане на грачната форма в звукова, четене без изпускане, без заменяне, без прибавяне и разместване на звукове и срички в думите, правилно поставяне на ударението

- бързина(скорост)- трябва да се Ñ

Тема 7. Компонентите на урока по четене.

Алгоритъм на работа с художествено произведение в урока за нови знания – за изучаване на нов текст:

  1. Подготовка за възприемане на литературното произведение.

Ученикът в началните класове има беден житейски и читателски опит, крехко (слабо) психофизическо развитие, затова този компонент помага на учениците да възприемат и осмислят образите на героите, идеите, чувствата в това художествено произведение.

Може да се исползват:

  • Игрови похвати (например, гатанка, кръстословица(красворд));

  • Включване на творби от други искуства (музика);

  • Исползва се беседа по лични преживяване и впечатления на учениците, подобни в литературната творба;

  • Отгадване на гатанка или ребус;

  • Разказ на учителя във връзка с темата;

  • Поставяне на децата в проблемна ситуация във връзка с темата на творбата;

  • Съчинение на учениците, написани предварително по анологична случка в творбата;

  • Разказ на учителя за автора, за образите на героите, за даден литературен вид и жанр, за епохата отразена в произведението.

Препорыки:

  • Да се исползва такива похвати и форма на работа, които ще заинтрегуват учениците и ще активизират техните психически процеси;

  • Този компонент не бива да се провежда дълго време;

  • Непознатите думи се обясняват в хода на наблюденията над художествения текст или след първия прочет на текста, а не в подготовката за възприемане, освен ключовите думи;

  1. Обяваване на темата на урока.

Този компонент подготвя, насочва и улеснява читателското възприемане на литературната творба:

  • Ако подготовката сме поставили акцент върху авторовата личност и неговото творчество, то и обивяването на темата на урока ще е свързано с името на автора

  • Може да бъде насочено вниманието към образа на героя

  • Към случката и сюжета на творбата

  • Към жанра на произведението

  • Към идеята на творбата

  • Към чувството и настроението в произведението

  • Кэм мястото на действието

3. Първоначално цялостно възприемане на литературната творба(първичен синтез)

Произведението може да бъде представено от:

  • Чрез изразителното четене на учителя

  • Чрез исползване на технически средства(запис на актерско исполнение)

  • Предварително подготвен ученик

  • Чрез запис на драматизация на произведението


При първото възприемане трябва да се зададе въпрос или задача на учениците:

  • Насочена към случката

  • Към образа на героите

  • Към мястото на развитие на действието

  • Към настроението, изразено в произведението

  • Към темата и идеята на произведението

4. Тих прочит в урока по литература

Цел: да се добие по пълна представа за съдържанието на произведението, да се ориентират в случката, образите на героите, мястото на действието, настроението и чувството които изразени в произведението.

Поставя се въпрос или задача за тихия прочет:

  • Към случката, времето или мястото на действието

  • Към настроението, чувствата и преживяваниета

  • Към героите в произведението

  • Към спецификата на жанра на произведението

  • Към темата и идеята

  • Въпроси по съдържанието на творбата

  • Към формата на литературната творба- език, композиция

5. Задълбочаване на читателского възприемане на худож. Текст( анализ)

Методически похвати, исползване в хода на беседата върху литературното произведение:

  • Подборно четене( подбират една част от текста зам да отговорят на въпроса)-репродуктивни(възпроизвеждащи )въпроси които задава учителя

Варианти на подборно четене:

А) Учителката поставя въпрос, а учениците прочитат фрагмент от текста, в който се съдържа отговора на въпроса

Б) Учителката задава въпрос, учениците четът фрагмент от текста, а после рассъждават

В) Учениците рассъждават по зададения въпрос, а после прочитат фрагмент от текста

  • За да прочете изразително текста ученикът трябва да разбере идеята на творбата. Изразителното четене служи за обратна информация за учителя и показва до колко е възприето идейното и емоционалното съдържание на литературното произведение, защото паузите, логическите ударения, интонацията показват до колко се приближил ученикът до авторовата позиция.

  • Четене по роли- изискваме от учениците да изразяват позицията на героя, прилага се актерски подход. Ученикът трябва да е проследил постъпките на героя, да е открил мотивите на неговото поведение, неговата реч и взаимоотношенията му с другите герои. Четенето по роли се предлага в края на урока, когато учениците имат цялостната представа за героя.

  • Драматизация. Се исползва, когато образите на героите са ярки и колоритни и у малките децата възниква потребност за сценично представяне на героите. Се проивява под формата на куклен театър, театър на сенки(тень), на маса, музикална сценка и се извършва в края на урока.

  • Прерасказ. Активизира репродуктивното мислене у ученика, защото ученикът пресъздава съдържанието на литературната творба. Прерасказът се исползва, когато преобладава повествованието – приказва, расказ, басня. Ако произведението е обемно, може да се прераскажат моменти от текста.


Критерии за оценяване на прерасказа:

1. Степен на близост до худож.текст

2. Отразяване на възловите моменти от текста

3. Последователност на расказаните събития

  • Устно словесно обрисуване. Учениците рисуват с думи пейзажи, портрети на герои, обстанвоката в която се развиват действията. Трябва да се въвеждат ключеви думи, които помагат на ученика словесно да обрисува картината. В първи клас учителят записва на дъската опорните думи.

  • Илюстриране. Активизира творческото воображение на ученика, защото решава какви цветове да исползва и да пресъздава идейно-емоционалното богатсво на творбата. Ученикът може да направи серия от илюстрации, рисуван филм, илюстрована книжка.

  • Дообрисуване. Ученикът допълва психологическата характеристика на героя, портрета на героя, предполага как би постъпил даденият герой в определена ситуация. Дообрисуването има творчески характер- самият ученик се превръща в участник на действието и съчинява разговора по време на въображаемата среща с героя.

  • Поставяне на въпроси от учениците по худож.текст. Въпросите ученикът насочва към сюжета, образите на героите, към езиковите средства, идеята, темата на творбата.

  • Въвеждане на доп.материал. Може да се исползва други литературни творби от същия автор, от същия жанр, същата тема. Исползват се пословици, гатанки, поговорки, кръстословици(красворды), илюстрация на художник, музикални произведения.

  • Расказ на учителя. При обесняване на непознати думи, за епохата, отразена в худож.произведени, за автора, за жанра. Не трябва да бэди дэлаг, апак лаконичен и кратък

6. Обеденяване на читателските представи.(вторичен синтез):

  • Прерасказ

  • Изразително четене

  • Изработване на илюстрации към литературната творба

  • Четене по роли

  • Словесно обрисуване

  • Пословици, крилати изрази

7. Заключителен етап на урока.

Предлагат се творчески задачи на учениците:

  • Съчиняване на стихотворение по предложени рими(рифмы)

  • Съчиняване на приказка по аналогия, по дадено начало, по пословици, по даден герой и тема

  • Споделяне на впечатления от текста

  • Споделят своите житейски преживявания, свързани със ситуацията и случката в произведението

  • Задача за домашна работа(прерасказ, изразително четене, илюстриране, дообрисуване, да намерят доп.информация за автора, да потърсят послови и поговорки по дадената тема, да отговарят на въпроси след текста.