Методи на обучението по четене:

1. Метод на творческо четене.

Цел: да се активизира худож.въсприемане на литературната творба(продължи расказа)

2. Евристичен метод- кара учениците да търсят отговора

- Съпоставка и сравнение на героите и техните постъпки
- Подбиране на подходящи думи за обрисовка на героите
- Мотивиране на качествата на героите чрез подборно четене
- Обисняване смисъла на заглавието

3. Иследователски-подтивка учениците самостоятелно да решават по-сложни задачи:

- Да наблюдават стилъ на автора, худож.средства
- Да съчиняват и дописват текста

4. Репродуктивен:

А) Учениците получават на готово знания чрез словото на учителя, учебника

Б) Учениците прерасказват текста

5. Интерактивни методи(взаимно действие)-познавателна и комуникативна дейност. Учениците се намират в активна позиция като исползват своя житейски опит, а учителят е консултант и организатор на учебния процес. Методи,които се исползват в интерактивен метод: Мозачна атака и Групова работа.

3 етапа на роботата върху худож.произвеедние:

1. Первичен синтез

2. Анализ

3. Вторичен синтез

Задачи на първичен синтез:

А) Учениците да се запознаят с конкретно съдържание на произведението

Б) Да се изясни емоционалното въздействие на произведението

Задачи за анализа:

А) Да се установет причино-следоствените връзки в развитието на сюжета

Б) Да се изяснят мотивите в поведението на героите

В) Да се раскрие композицията на произведението

Г) Да се анализират изобразителните средства в единство с идейното съдържание

Задачи за вторичният синтез:

А) Да се обобщат съществените черти на героите

Б) Да се съпоставят герите и да им се даде преценка

В) Да се изясни идеята на худож.произведение

Г) Да се даде оценка на худож.произведение- Какво научихме? На какво се научихме?

---

Проверка на първичното въсприятие:

• 
  Беседа(3-4въпроса), за да се изяснят първите читателски представи: Какво особено ви харесва? В кой момент съжалихте героя? Какво можете да кажете за това произведение?
  

Проверка на анализа:
Чрез аналитическа беседа за сюжета и композицията на текста, за системата от образи, езикови средства. Учителят задава въпроси върху текста:

• 
  За изясняване на фактическото съдържание на текста(събития, герои), за определяне на причино-следствените връзки, за преценка и обобщение, за асоциацията с житейския опит на децата
  
• 
  Въпроси от децата върху текста
  
• 
  Децата исказват своето мнение за героите, като подбират материал за героите и изясняват какво ново научиха за героите
  

Проверка на вторичния синтез(обобщаване на произведението и испълнение на творчески задачи):

• 
  Беседа
  
• 
  Подборно четене
  
• 
  Съотнасяне на идеите на произведението с пословици, заключително слово на учителя
  

Тема-за какво пише авторът, идея- главната мисъл.

Схема на анализа на худож.произведение:

1. Автора, проблеми, тема

2. Жанра на произведението

3. Тема на произвееднието

4. Идейна насоченост

5. Героите и тяхната роля в идейното съдържание

6. Сюжета и неговите елементи

7. Композицията на текста

8. Езикът на автора

9. Естетическа и нравствена ценост на произведението

Тема 8. Изучаване на произведения според литературния род и жанр.

Има 3 литературни рода:

• 
  Епос
  
• 
  Драма
  
• 
  Лирика
  

Към епичиските произведения се отнасят: мит, притча, приказка, расказ, роман, повест.

За епическите произведения са характерни: тема, сюжет,образите на героите, пресътствието на автора, идея, композиция.

1. Изучаване на мита в начално училище.

Мит- предания, фантастичен расказ или легенда за свърхестествени същества, за хора с необикновени качества, свързани с религиозни вярвания и с предания от старо време. Старо-гръцките митове се появяват през първото хилядолетие преди наша ера. Митът заема скромно място в учебното съдържание и то само в 4 клас. Митът е в основата на фолклора и литературата. Образите и символите от мита са в основата и на научната фантастика, на филмите за демони и герои,за пътешествия в извън земните светове.

---

Целта на изучаването на митэ в начално училище:

• 
  учениците да опознаят един културен модел, който се различава от съвръмения, да се подпомогне да се преодолее наивния егоцентризъм. Отношението към света се характеризира със своята индивидуална насоченост АЗ
  
• 
  да се представи културата на архаичните(старите) общества
  

Децата сеинтересуват от всичко- како е земята, как се появиха звездите, животните, птиците, как е направян света. Митът предлага отговорите на древните хора на техи въпроси.

Митовите са най-старите текстове сътворени от човека. Те се изучават от културната антропология, етнология, литературна теория. В училището се изучава само архаичния мит, който се създава в примитивните общности, когато човека не отделя себяси от природния мир и неговото мислене и синкретично(слято на реалноста и фантастиката, човека и природата, миналото и настоящето).

Митът е синкретичен- той включва ритуал, танц, пантомима, заклинания, магии, скални рисунки.

Светът в мита.

Той се представя в опозиции:

- пространственни – по вертикала( земя- небе, земя – подземно царство, горе – доло);

- по горизонтала ( земя- вода, исток – восток);

- времени оппозиции – цветове( ден- нощ, черно-бяло).

В мита има троична структура – небе-земя-подземно царство.

Централната оппозиция в мита е сокрално-профанно. Сокрално-божествено, религиозно включва вярване , ритуали, култ към боговете и животни.

Профанно – обикновено житие.

Светът се създавава като в хаоса се установява ред, в тази тъмнена се появява Гея, която ражда Урон – небето. Времето в мита е сокрално- божественно и то принадлежи на боговете. Времето в мита е циклично- ден-нощ, години, сезони, трудов цикъл.

Човекът в мита има родово-космически характер.

В митовите природните явления , животните и растенията са представени като одушивени и за това те имат човешки облик и имена.

Първобътния човек не осъзнава себеси, като нещо различно от природата и боговете също имат човешки облик.

Словесният мит не е художествен текст, в него не са растолковании нравственни оценки( ритуали, магии, добро и зло).

Проект за работа с мит.

В митовите се расказва за началото на времената. Героите на митовите са боговете и сърхестественните същества. Историите в митовите се предават по различен начин: като устен и писмен текст, рисунка, скулптура, ритуал, танц.

Чрез митовите древните хора са се опитвали да се обяснът происхода на нещата, които ги обикалят.

---

Проект.

1. 
   Темата на текста ( заглавието, за какво расказва този мит?)
   
2. 
   Представи, които митът гради.
   

Представите се конкретизират:

- за света( происход, пространственния модел);

- за боговете, хората, птиците, животните ( присход, предназначение, соотношение междо боговете и хората):

- представа за човека ( за телото, за думата му, за качеството, защо е създаден човека);

- за вярванията

Как някогите хора са си представяли света? Опишети представата според мита.

3. 
   Начин за изясняване на представите, структурата на текста: за героите-боговете, за хората, за мистическите същества, за времето и пространството. Това означава че трябва да се проследат:
   

• 
  Сюжета и в неговата логика, и в опозицията, и в събитието, в пространството;
  
• 
  Соотношение междо персонажите – архетипен конфликт;
  
• 
  Чрез сакрализация.
  

Какво се случва? Каде? Защо?

По време на анализа на мита се посочват случките и местата, откриват се конфликти , моделни оппозиции, отношение между героите, правят изводи .

Притча – кратка литературна форма с дидактика-нравоучи, техен характер има дълбок житейски смисъл

Фолклор – народно творчество.

Фолк – народ, лор – мъдрост.

Фолклорът е култура на етническата общност, която включва раскази, легенди, поговорки, песни, обряди, танци, обичаи.

Исследователите на фолклора се гнаричат фолклористи, а науката – фолклористика. Исследованията на народното творчество имат интердисциплинарни характер – съвместно с културолози и етнографи, социолози, лингвисти, историци.

През 20 в. Етнографите записват фолклора. Братяти Грим, Вилхем и Яков – 1812 г.

В Болгария – братитя Мелодинови – 1861 г., Найден Геров, Петко Славейков, Любен Каравелов, Петер Раковски…

Фолклорната култура се проявява в социалната, материалната, духовната сфера на общество: обработка на земя, домашен бит, морални форми, отглеждане на животни.

Фолклорът включва и словестно- музикални форми ( песни). Фолклорната култура се създава въз основа на мита, като освоява митологичните представи за времето- пра – време( когато господ ходил по земята).

Във фолклора се наблюдават оппозиции:

а) свои-чуждо;

б) високо-низко, дясно-ляво;

в) близко-далеч, добро-зло;

г) живот-смрът, здраве-болез;

д) щастие-нещастие.

Близоста междо мита и фолклора – представа за модел на света( горе-доло, ляво-дясно, подземно царство).

---

Човекът във фолклора се представя с неговата родова принадлежност, а в мита има родово-космически смисъл.

Във фолклора животът на човека има 3 важни момента:

-раждане

-свадба

-смърт

Героят на фолклора е типов модел на нравственно-социално поведение.

Фолклорът има следните жанрове: проза( приказки, раскази), песни, парешки( гаданки, пословици, поговорки).

Във фолклорните произведения присътства моралното разграничение междо добро и зло, хубост и грозота, измислица, нравственни послания.

Фолклорна приказка. Рассказва измисляни случаи с различна степен на достоверност и с различен персонаж. Има връзка с мита – повествование, символи, образи, модели. Приказката има измислица. Нейното предназначение е да отправя морално послание, да разграничава доброто от злото. Приказката не съобщава информация както мита.

Приказките дават представа за индивида и социума- за организацията на общноста, за неписаните закони и правила, за междуличностните отношения, за нравственоста.

За приказките е характерно нравственото послание-доброто побеждава, а злото се осмива. Приказките биват: вълшебни, битови и за живот.

А) Битовите приказки са сюжетни. Героите са главни и второстепени. Епизодите са от бита(быт,жизнь), героите са хора, които се борятза уциляване със свои сили или имат помощ отвън(сверх сили или от друг човек)

Б) ПРиказки за животни. Героите са от зоомортния свят. В тях човешките качества са представяни алегорически: лисицата е хитрушка, лакомия, лукава, вълкът е глупав, зъл, мравката е работлива и справедлива. Героите са очовечени.

Аллегория- е нагледен образ, с чиято помощ се представя определена идея или мисъл.

В) Вълшебна приказка. Най-близка до мита и е обвързана с ритуали (можем да срешнем шамани, как умрелити хора се връштат от долната земя, хората се раждат от ореха или се превръштат в жаба). Главните герои имат вид на човек. В ролята на персонажите влизат: хора, животни, птици, дървета. В вълшебните приказки се наблюдават клешета за началото и за края на приказката: имало едно време…, живели някога…, и аз бях там, ядах, пих и се веселих… . За тези приказки са характерни следните опозиции: близко-далечно, земя-небе, земя-подземно царство. В тези опозиции има отрицателен знак и те са синоними на свое-чуждо. ---Героите се стремят да се върнат в своето. Всеки сюжет има свой пространствен център- дом, гора,

---

Смотрите также файлы

• Сергиево посдского городского округа московской области муниципальное бюджетное общеобразовательное учреждение средняя общеобразовательная школа.docx

• Экстремальные состояния Цели.ppt

• 1. 1 История образования профессиональной кулинарии 3.docx

• Согласие на получение кредитного отчета.docx

• 8. Программа профессионального совершенствования и развития.docx