къштата на Баба Яга, многоцветната река.

-Героите се придвижват чрез вълшебни предмети: шапка-невидимка, килимчи вълшебно, метла.

-За приказката не е характерно определено време (няма ден, нощ).

В началните класове децата обичат да четат приказки защото в тях динамично се развива сюжета и героите защищават доброто. Наивно-реалистичното въсприемане на децата обиснява някои особености при въсприемането на приказката: децата не разбират художествената условност, трудно откриват авторовото отношение, не отчитат причините и мотивите в поведението на героите, не оценяват ролятаа на колоритния език на приказката и идейното внушение. На децата трябва да се обиснява композиционната особеност на приказката като ретроспекция (разказ в разказ). Трябва да се въвежда поуката в приказката, която често се изразява чрез пословицата. Учениците трябва да проследяват и оценяват постъпките на героите, поведението им, взаимоотношенията с останалите герои и да откриват худож. средства: епиетти, метафори, сравнения, олицетворения, специфична лексика.

Проект за изучаване на фолклорна приказка:

• 
  
  1   2   3   4

---

Тема, мотиви- за какво расказва приказката?

Главният герой- представата за него:

- какви испитания преодолява?

- по какъв начин ги преодолява? Със свои сили или има помощници?

- какъв смисел се крие в действията и поведението на героя? ( Какво се случва с героя и къде? С какво се обогатява представа за героя?)

• 
  Сюжет:
  - пространство на действието, как е организирано, наличие или отсътствие на опозиции
  - начини на преминаване от едно място на друго
  

- как са расположени сюжетните моменти във времето- последователност, продължителност на действията, функции

- ролята на расказвача (Как героя постига своята цел? Каква пречка(преграды) среща по пътя си? Как ги отстранява? Кой печели от неговата сполука?

• 
  Жанрова природа на приказката- връзка между персонажа и сюжета.
  
• 
  Ценостното послание на приказката- какво е нейното послание?
  

Тема: Фолклорна песен

Фолклорната песен- е стихово организиран текст, най-често на основата на равен брой срички в стиха (1 ред): тлее-грее.

Фолклорната песен е сюжетна: представени са предания или събития, които трябва да се помнят, например, в песента «Марийка и Славе» вниманието е върху надпяването. В пространството във флклорната песен е партитивно (незавършано действие). Центърът може да е преродна или битова среда-зема, небе, планена, село, гора, град, дом. Във фолкроната песен говори лиро-епически певец (народен певец). Народния певец представя подвизите на юнака, на хайдутяна. В неговото слово са представени монолози, диалози на различни герои: хора, животни, птици. Народният певец е всезнаещ, всевиждащ и навсякъде присътства. Той има комуникативна и оценочна роля. В песента има различни видове повторения: граматически рими и етимологични фигури- пожар-пожарил, слана-сланила. На лексикално равнище:

- анафора- една и съща дума в началото на 2 или повече стиха (нито….нито)
- епифора – повторение в края на стиха (зелена…зелена)
- анаепифора – последната дума от стиха се повтаря в началото на следващия ред

В народната песен има сравнение, епитети, символика цифрова и светова.

Жанрово своеобразие на народната песен.

Жанровите на фолклорната песен:

1. 
   Обредни песни – те са създадени във връзка с обреди, праздници, раждане на дете, при свадба, смърт, коледа, велик ден, лазоров ден. Тези песни имат лирически характер и отразяват отношението на човека към собствения му живот, към природата, към света.
   
2. 
   Митически песни – отразяват народната вяра в различни митически същества – русалки, вампири, орисници (фея), юди, змеюве.
   
3. 
   Юнашки песни – отразяват силата на героичните личности и техните подвизи: Крали Марко, Момчил, Дойчин.
   
4. 
   Исторически песни – отразяват събития от различни епохи, особено епохата на турското робство.
   
5. 
   Хайдушки песни – отразява се хайдутство. Тези песни имат за основа реални случки. Героите са реално съществували – Чавдар, Идже, Сирма Воеводе, Страхил. Мотивът е смелоста и героизъмът на хайдутите.
   
6. 
   Любовни песни
   
7. 
   Семейни песни. Мотивът е отношение между супрузите, между снаха и свекърва, между братя и сестри.
   
8. 
   Трудово-професионални – се пее за жатварство (време когато събират урожай), ратайство (раб)
   
9. 
   Хумористични
   
10. 
    Детски
    

---

Проект за работа с фолклорната песен.

• 
  Тема (героизъм, любов, празници…)
  
• 
  Разгръштане на темата в песента:
  

- наличие на сюжетни моменти (начало, средата, край, значение на сюжета)

- логиката на песента (връзка между отделните моменти, пространството на песента – географски (гора, небе, планина), природни (слана, дъжд, гръм), предменти, етографски детали, наличие на опозиции, времеви измерения на света – минало, настояще, бъдеще

• 
  Народният певец и неговата роля:
  

- строеш на неговото слово – само монологично, монолог+диалог или само диалог

- ритмо-организиращи фактори – повторения (еднокорени, анафори, епифори, анаепифори), сравнения, епитети, олицетворения

- осъществяване на диалога между героите

• 
  Послание на псента – оценочна роля
  

Пример на въпроси, когато се прави анализ на текста: Как народният певец изразява майчината обич? За какво пее люлчината песен? Кои думи изразяват обичта и нежноста на майката? Какво е бъдещето на детето когато порасне? Каква житейска мъдрост е отразена в песента? По какъв начин песента прославя юнака?

Тема. Изучаване на худож. текст.

Целта на обучението по литература:

- да се осмисля худож.текст

- да освоет децата езика на худож.текст

- да толкуват худож.текст, неговия смисъл и значението

Специфика на худож.текст:

• 
  Тема: родителска обич, дълг към отечеството….
  
• 
  Проблема- въпрос на който текстът отговаря. Читателят открива проблема когато чете текста, а авторът проблемата не заявява.
  
• 
  Основните жанрове: епос, лирика, драма. Лиро-епос е междинен жанр.
  
• 
  Децата запомнят името на атвора и трябва да се създаде интерес към неговото творчество, дават се биографични дани на автора, които имат смисъл за въвеждане в темата, например, любовта на Емилиан Станев към природата базира неговата анималистика. В 1-2 класс за националтана принадлежност на автора, в 3-4 сведения за времето, в което оавтора е живял.
  
• 
  Същинско запознаване с авторовата личност чрез изучаването на неговите текстове. В худож.текстове авторът се оттъждествява с лирическия уговорител, т.е то се покрива с лирич.герой,например,Вазов обича България свой народ и е тъждествен на расказвача. Авторът създава текст, който живее своя живот, но в текста авторът не участва и не присътсвта. Всеки герой и всеки компонент носят неговите представи. В началното училище исползваме термини – расказвач, повествовател, говорител като синоним на автора.
  
• 
  Подготовка за въсприемане и за разбиране на худож.текст. Най-важното условие за комуникация между текст и читател е четенето.
  
• 
  А) В края на годината учениците получават списък на литератур.творби които трябва да прочетът.
  

---

Б) Четене в клас

В) Урок за начален преговор. Необходимо е да са очитат мотивите за четенето.

Тема. Изучаване на жанровете на худож. текст.

Епически жанр- роман, повест, расказ, новела, авторска приказка- повествователни текстове или проза. Повествователни текстове са сюжетни. Сюжета е поредица от събития, които са организирани темпорално(времеви) и казуално(причина). Всеки сюжет имат начало, развитие и край. В началото се въвеждат героите, темата и проблемите. В края- причините на случките и тяхната последователност. В епическите текстове сюжетът не е задэлжително да бэде обвързан с конфликт. Личностните конфликти са основно-морални- между доброто и злото. В повествователните текстове времето за събитията е минало, но присътства сведетелска позиция. Събитието исказва или описва географски, природни, предметни, битови реалии и времево определеност- дата, час, месяц, сезон. Композицията на повествователните текстове предвижда и ретроспекци- похват в литературата, който връща в миналото с цел да се покаже каква е причината на действията, това е връщане кэм миналото или казваме расказ в расказ. Сюжетно време – продължителност на събитието и неговото място. Повествователят – е част от текста, но не се представя като персонаж и играе оценочна, смислова и структоро-организираща роля. Повествователят е расказвач в худож.текст. и той е посредник между автора и читателя. Персонажна система- литературен герой. Героите се изявяват чрез диалози и монолози, чрез описани действия и постъпки и състояния: портрет, биография, отношение с други герои, поведение, речта им. Героите говорят и се диферинцират(разграничават) според своята психологическа, нравствена, възръстова и социална категория. Словото на повествователя: съдържа не пряка и пряка реч, метафори, диалектни думи.

Проект за работа с епически текст:

• 
  Заглавие, епиграф и посвещение.
  

Заглавие името на книгата. Епиграф- кратък цитат.

Какво очакване поражда заглавието? (преди прочета на текста) Какво постига авторът, като е озаглавил текста? ( след беседата или в края на урока)

• 
  Тема, проблеми и мотиви.
  

Тема- за какво рассказва този текст? Друга цел на формулировката на темата да се обърни вниманието на децата към нейното разгръщане.

• 
  Сюжет и композиция на сюжета.
  

Сюжет е ходът на действието. Съдържа увод(експозиция), завръзка (основна част), кулминация (връхна точка), развръзка (разрешаване на конфликта).

---

Сюжетът състои от епизоди (част от худож.текст в който е изобразена случка със героя).

Учениците озаглавяват епизодите, записва се плана от учителя и учениците. Планът на текста е необходим тъй като помага да се покажи последователноста на събитията и композицията на сюжета. Работата над епизодите започва с прочет на случкатав расказа, наблюдава се времето, мястото на събитията, правят се изводи за героите. Необходимо е да се наблюдава връзката между епизодите с цел да се проследи логиката и композицията на текста. Въпрос, който може да се зададе в тази част на анализа на расказа: Какъв е завета на апостола? Как е испълнен?

• 
  Описание- описваме битово пространство (къща, двор, стая)
  

Необходимо е да се прочита описанието и да се обелязва обекта на описанието Какво се описва? Какво описва повествователят? Какво настроение създава описанието?

• 
  Слово употреба. Наблюдава се словото на повествователя и на героите, изяснява се семантиката на непознатите думи, исползват се различни речници: тълковен, синонимен, речник на чужди думи на символите, обръща се внимание на сравненията, на олицетворенията.
  

Стихотворенията и поемите в началното училище.

Стихотворенията принадлежат към жанра лирика, а поемите към лиро-епоса. Лириката включва: безсюжетна проза и поезията, в тях няма случки и те са лирическа проза.

Терменът «лирика» се исползва още през 4 век преди наша ера за проезвидения, които се испълняват с музикален съпровод, а по късно-към всички стихотворни творби. През 19 век лириката включва поезия и безсюжетна проза.

Лиро-епосът има особености на 2 жанра(лирика и епос). Към него се отнасят: роман, стихове, поема, балада, приказки в стихове и много стихотворения за деца. Лиро-епическите творби са сюжетни и с това се приличат с повествователните текстове. Общото между поетическите и лиро-епическите текстове е стиховият строеж.

Поезията има свой тип организация на речта. Основната единица на поезията е стихът, а на прозата – абзацът.

Стихът- един ред в поезията.

Стиховите се организират в строфи.

Строфа- група стихове, обиденени по формален признак- рима, ритъм. Броет на редовете в строфата на един текст от 2 до 16 (най-често 4).

---

Смотрите также файлы

• Сергиево посдского городского округа московской области муниципальное бюджетное общеобразовательное учреждение средняя общеобразовательная школа.docx

• Экстремальные состояния Цели.ppt

• 1. 1 История образования профессиональной кулинарии 3.docx

• Согласие на получение кредитного отчета.docx

• 8. Программа профессионального совершенствования и развития.docx