Файл: Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел).docx

ВУЗ: Не указан

Категория: Не указан

Дисциплина: Не указана

Добавлен: 04.12.2023

Просмотров: 77

Скачиваний: 1

ВНИМАНИЕ! Если данный файл нарушает Ваши авторские права, то обязательно сообщите нам.


Строфа(куплет) за песните.

Рима- съзвучие на думи, фонетично повторение, например, дантели-бели, красиви-живи.

Ритъм- когато се повтарят в стиховите ударени и неударени срички.

Ритмични стъпки:

  • Двусрични (за марш):

  • Ямб – жена (вторта сричка ударена)

  • Хорей – мама (първа сричка ударена)



  • Трисрични (валс) :

  • Дактил - паметник (ударена+неударена+неударена)

  • Амфибрахий – вселена (неударена+ударена+неударена)

  • Анапест – любовта (неударена+неударена+ударена)

Ритмични стъпки:

А) Равномерни- всички стихове в един размер

Б) Разномерни- всеки стих е в различен размер

Поетически език-особен стил в речта: експресивен образен език (олицетврение, сравнение, метафора, метонимия (аз стоя на опашка)

Темата на лирическия текст

Темата е емоциите, настроението, мечтата, чуства. Тя се разгръшта в речевото действие на лирическия персонаж, този, който говори в творбата, напрмиер, в стихотворението «Татковина» на Петко Рачо Славейков темата е любов и въсхищение към Родината.

В поемите, в приказките в стихове и в някои стихотворения за деца има сюжет или елемент на сюжет. В такива текстове темата се съдържа и в случката и в поетическите моменти.

Човешко присътствие. Лирически говорител, лирически аз- на него принадлежи речевото действие. Лирическият говорител е посредник между автора и читателя, той испълнява структурно организираща, смисло-носища и оценочна функция. Лирическият говорител не е тъждествен на атвора. Той обикновено няма име, но ако се именува, има следната категория- българче, мама, баба, татко, сестриче. Лирическият герой се назъвава с несобствено име- рожба, майка и със собствено Ванчо, Пенчо.

В стихотворението има штрихи от портрет, от външност, елементи на тялото (очички, ръчички, пръсти) и се отбелязват качества: добричек, пакостлив.

Формата на исказа на лирическия говорител може да бъде изразен: аз, ти, то, ние, вие.

Проект за работа със стихотворенията.

  • Заглавие

  • Тема и мотиви(след прочета на текста) – Какви чуства или настроение създава текста? –Какви чуства преобладават? Мотивирайте свойто мнение. - Защо поетът е озаглавил по този начин творбата? – Как тази тема е разгърната в текста?

  • Лирически говорител- (аз,ти, то, ние, вие

  • Соотношение лирически говорител-тема в структурата на текста:


А) чуства, настроение

Б) при наличие на лирически сюжет- изясняваме място на случая, роля, връзка с другите поетически моменти

В) стихова организация(рима,ритъм)

Г) поетически синтаксис, морфология, лексика, фонетика

  • Словоупотреба (сравнение, епитети, олицетворение, думи с преносно значение, обръщения)

Тема. Басня

Басня- кратък алигоричен разказ с поучително съдържание.

Баснята е кратък дидактически(поучителен) разказ, написан в мерена или в немерена форма.

Мерена-стихотворна реч

Немерена- не стихотворна реч, проза

Алегория- иносказание, пренос на свойства, качества от идин обект върху друг.

Баснята отправя нравствено послание.

Героите са: животни, птици, растения, хора, Богуве, неодушевени предмети. Всички герои са олицетворени, притежават типични човешки качества. В баснята се отричат пороците и се утвърждават добродетелите.

Баснята е сюжетен текст:

А) се отнася към епически жанр (когато е в проза) (немерена реч)

Б) към лиро-епически жанр (когато в стихотворна форма) (мерена реч)

Свойства на баснята:

  • Краткост- в баснята има един сюжет или едно събитие и с това тя се прилича с анекдота и с кратката приказка

  • Морален извод- нравствено посление ( чрез пословица), баснята има поука и с това прилича с притчата

Структурата на баснята:

  • Начало – Кои са героите? (вълк, гълъбица)

  • Същинска част- Какво се случва с гергоите?

  • Край- Каква е поуката? (морален извод)

Моралният извод може да се формулира от герой или от расказвача.

Героите в баснята са представени без дитайли(штрихно), с различни нравствени качества: глупост, тщестлавие, мързел, трудолюбие. Някои животни имат репутация- лисицата е хитра, вълкът е глупав, заяка е страхлив и т.д. Героите изразяват човешки взаимоотношения и черти.

Светът на баснята е нереален, няма аналог живота, но той носи истини послания. Чрез алегорията(иносказание) авторът разоблачава(осмива) завист, лакомия, гордост.

Проект за работа с басня.

  • Тема- тя се формулира от сюжета- За какво расказва баснята? (случката, героите)

  • Поуката- Каква е поуката? Открийти я или прочетете я. По какъв начин е изразена?

  • Героите- логика на речевото и действеното поведение, нравствени качества, ролята на героите за извеждане на посланието. (Открийте нравствените качества.)

  • Сюжетът- Какво се случва с героите? Кога, къде става това действие? Защо авторът е избрал такава случка?


Особени характеристики на баснята

1. Краткост и динамичност(бързо) на сюжета

2. Наличие на алегория

3. Нравоучителен характер

4. Точен, ярък, образен език

5. Лакрничност и изразителност на описанието

6. Висока степен на обобщеност, която се съдържа в поуката

7. Поуката може да бъде в края на баснята и в началото

8. Баснята може да бъде в стихотворна и нестихотворна форма (мерена и немерена реч)

Един от първите европейски баснописци е старо-гръцкият баснописец Езоп, Жан дьо Лафонтен френски баснописец, Иван Андреевич Крылов- русски баснописец, Петко Рачо Славейков и Иван Вазов- български.