Файл: Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел).docx

ВУЗ: Не указан

Категория: Не указан

Дисциплина: Не указана

Добавлен: 04.12.2023

Просмотров: 72

Скачиваний: 1

ВНИМАНИЕ! Если данный файл нарушает Ваши авторские права, то обязательно сообщите нам.

31.01.2022

Глава 1. Методика на обучението по български език и литература като наука.

Тема 1: Предмет задачи и значения на методиката (МОБЕЛ).

Методиките се зараждат като отделни науки в края на 18 – начало 19 век. Те се обособяват от дидактиката поради спецификата на отделни учебни предмети.

Терминыт методика проилиза от гръцуи език:

  1. Наука, която изучава закономерностите по отделни учебни дисциплини.

  2. Учебен предмет и учебник по тази наука

  3. Съвокупност от способи и начини за извършване на някой работаю

За родоначалник на методиките на учебни предмети се счита Йохан Генрих Песталоци (1746 – 1827):

  1. Книга за майките;

  2. Азбука на наблюдението;

  3. Как Гертрудо учи своите деца.

МОБЕЛ изследва учебния процесс по роден език 1 – 4 класс

Предмет на МОБЕЛ това е процесът в условията на обучението.

Объект на МОБЕЛ са принципите , методите, средства, похвати при обучението по роден език.

Обект е широко понятие, предмет – тясно.

Учебният процесс е сложно общественно явление, което има различни аспекти:

  1. Психологически;

  2. Социологически;

  3. Познавателни;

  4. Лингвистически;

  5. Психо-лингвистични.

Общо между дидактиката и методиката.

Раскриват целите, задачите, форми на обучението

Различно:

А) дидактиката раскрива общите закономерности на обучението;

Б) методиката раскрива специфичните акономерности на обучението по роден език;

В) методиката има теоретико-приложен харакер.

МОБЕЛ състоит от 4 дяла:

  1. Методиката на обучението по начална грамотност.

  2. Методика на езиковото обучение.

  3. Методиката на обучението по четене литературна насоченост.

  4. Методика н аобучението за развитие на свързаната реч (контекст на устна и писмена реч)

Методиката интегрира 2 научни дисциплини:

  1. Български език

  2. Българска литература

Задачите на методиката.

  1. Да иследва целта и задачите на обучението по роден език.

  2. Да определи учебното съдържание по български език и литература в началните класове. Методиката определя обема на знанията, в каква система да се дават знанията, какви умения трябва да владеят учениците. Учебното съдържание се променя във връзка с промяна на целите и задачите в обучението.

  3. МОБЕЛ разрабатва принципи и методи на обучението (как да се учи?).

  4. Иследва организационните форми на обучението по български език и литература.

  5. Определя изискване (требования) към буквара, учебниците, нагледните средства, дидактичнине материали.


Езикът е основно средство за комуникация, за освояване на знания, с помощта на езика се предава и се получава нформация. Учителя носи отговорна роля за качество на процеса на обучениено.

Тема 2: Методиката и други науки.

а) Методика и дидактика.

Методиката е педагогическа наука. Знанията по педагогическата наука помагат на учителя да овладее с методите на преподаванието, да разбере същността на учебния процесс.

Дидактиката уточнява общите принципи и методи.

Методиката прелага дидактически методи и принципи, и своите специални методи и принципи, определя целите и задачите на обучението. Методиката също обогатява дидактическата теори с нови форми и средства на обучението.

б) Методика и лингвистични науки.

Методиката черпи своето съдържание от лингвитичните науки: езикознание, фонетика, морфология, синтасис, стилистика.

Например, дихотомията (деление на понятията език и реч) швейцарски лингвист Ферденанд дьо Сосюр поражда нов подход в обучението о роден език – речево-коммуникативен подход, т.е. формиране на езикова и речева компетентност у учениците.

Лингвистичната наука влияе върху методиката. Интензивно се развива торията на теста и в куррикулума за началните класове са включени теми за изучаване на текста като сложна езикова структура: тема, идея, структура, видове текстове и др.

в) Методиката и психология.

МОБЕЛ се опира на данните на обща, възрастна и педагогическата психология. В учебния процес се очитат възрастовите възможности на учениците и техните психологични процесси.

Психологията влияе при определяне на учебното съдържание, на методите и похватите, при изработване на учебниците, нагледни средства. Психологията обосновава възможностите на учениците да възприемат научните термини, литературния текст, като се съобразява с детското художествено възприемане (наивен реализъм)

г) Методиката и литературознанието.

Методиката се пира на постиженията на литературознанието с неговите 3 основни дяла:

  1. Теорията на литературата.

  2. Историята на литературата.

  3. Литературна критика.

Някои въпроси от теорията на литература са включени в куррикулума: сущност, структура, жанровите и т.н.

д) Методиката и философията.

  1. Методиката се опира на познанията на философия, като иследва обучението по роден език като сложен процес, като отделните елементи, цели, методи, учебно съдържание, се намират във взаимна връзка и развитие.

  2. Учебният процес се организира като движения от незнания към все по-задълбочено знание и умение.


Тема 3: Методи на изследования.

Методите на изследования на педагогическите явления се отнасят към 2 группи:

А) Натрупване (събиране) на емпирични данни.

Б) Извършване на научни обобщения.

Наблюдение.

Наблюдението е първият етап на познанието. Чрез него се събират факти, материал от учебния процесс, въх основа на който се правят изводи и обобщения.

Усовия за правилно провеждане на наблюдение се определят:

  1. Цели и задачи на наблюдението.

  2. Изработва се план-програма.

  3. Обекта на наплюдението, продължителност и етапите на наблюдението.

  4. Уточняват се средствата за фиксиране на резултатите (диктафон, видеозапис).

Експеремент предполага активна намеса (вмешательство) на изследователя.

Условия за правилното протичане на експеремента:

  1. Определяне на целите и задачите.

  2. Построяване на хипотезата (научнопредполагане).

  3. Разработване на план-програма (се определя обекта, уточнява се експерименталните контролни групи, установява се продолжителността и етаи на есперимента)

  4. Изработване на методиката за процеса на обучението.

Експериметът бива естествен, лабораторен, масов, групов и индивидуален.

Глава 2. Учебният предмет български език и литература в системата на началното обучение.

Тема 1: Мястото на учебния предмет в системата на началното обучение.

Български език и литература е основен предмет в системата на началного обучение (3 часа седмично). Този предмет е главен и оказва въздействие при формиране на личността и лежи в основата на целия учебно-воспитателен процес.

  1. Социална характеристика на учебния предмет.

Езикът е важно средство за общтуване между хората, оръдие за познание, играе важна роля за развитието на личността. Колкото по-добре ученикът овладява нормите на литературен език, толкова по-пълноценно се осуществява неговото общуване с членовите на обществото и неговата социална и профессионална реализация.

  1. Лингвистична характеристика.

В процеса на овладяване на родния език децата освояват думи, техния состав, понятия, мисли, чувства. Езиковата подготовка на учениците е част от общата култура на човека.

Чрез обучението на роден език се осъществяват задачи, свързани с умствено, нравствено, естетическото възприятие на учениците. Чрез родния език децата обогатяват своите познания за различни сфери в живота.


  1. Дидактическа характеристика.

От степента на владеене на езика,от речевите дейности на ученика (говорене, писане, четене, слушане) зависи качеството на обучението и неговия резултат.

Тема 2: Специфични особености на учебния предмет български език и литература.

  1. Комплекстен характер – интегрира се езиковото и литературното обучение (реализира се обучението в 4 раздела);

- проявява се в самото езиково обучение. Ученикът изучава езиковата система с нейните подсистеми (морфология, синтаксис, фонетика, стилистика). Ученикът знаяйки езика, може да използва езиковите средства за изразяване на мислите и чувства;

- при изучаване на художествено произведение, учениците откриват езиковите средства в текста.

  1. Пропедевтически характер – предварително уча (подготовителен курс).

Обучението по български език и литература е част от езиковото и литературното обучение на учениците от средното училище, затова е начална степен в процеса на развитието на речевите и литературните способности на учениците. В горните класове се награждат техните знания по български еизик и литература.

  1. Обучение по роден език се исползва личние езиков опит на децата.

До постъпване в ичилище детето усвоява родният език непреднамерено компетентност. У детето се формина езиков усет под въздействието на естествена говорна среда. Ученикът постъпва в училище с определен диалект (степен на владеене на родния език) - неговота начална езикова подготовка.

Учителя трябва да познава диаклекта н авсеки ученик чрез диагностични текстове. В училището учителя съчетава непреднамереното и преднамереното усвояване на езика, т.е. естествения път, както се организира процессаа на обучението, под въздействие на специална речева среда: речт на учиьеля, учениците. Учениците се намират в сложна езикова ситуация, билингвизм (вадее 2 езика), мултилингвизм (много езика), диглосия (2 форми на 1 език).

Практическа насоченост. 01.02.2022

Практическа насоченост не означава да се игнорира теорията за български език. В началниите класове се овладяват елементи от езиковата теория, още повече съществува тенеднция за повишаване на теорията на учебното съдържание. Практическата насоченост се проявява в развитието на речта у налките ученици. Чрез обучението о български език учениците усвояват толкова знание за родния език, които са необходими за ежедневната речева практика.


Тема 3: Цели и задачи на обучението по български език и литература в 1 – 4 клас.

Цел: да се осигори развитието на устната и писмена реч на цчениците, да се огради от тях култура на общуването и речево поведение, читатески интереси и употребности.

Задачи:

  1. Развитие на речта – основната задача.

Ученикът в своето семейство постига 1 елементарна степен на владеене на езика. Обаче всички останали подсистеми (лексически, морфологически, синтаксически), остават неразработани. Задача на училището да научи децата да се ориентират и умело да ползват лексиката в своята реч.

Учениците освояват устната реч, овладяват писмената реч (овладяват правописните умения и навъци , свързват писмени текстове различни по вид и жанрове). Интензивно изпреварващо на устна реч (вече умее да общува устно).

Интензивно развитие на монолога и усовершенствоване на диалога.

Монологичната реч се проявява още в предучилищната възраст. Детето се учи да изразява своите мисли свързано логически и последователно. Работата по развитието на речта се реализира в 3 направления:

А) лексикално равнище – работа върху думата;

Б) синтактично равнище – работа върху совосочетание и изречение;

В) текстово равнище – работа върху свързвана реч.

  1. Преврыщането на езика в предмет на ползване и овладяване на теоретични знания за езиковите явления. В училещето езикът става предмет на познание.

  2. Формиране на читивни навици и овладяване на техниката на четене.

Учениците трябва да четат съзнателно, бързо и изразително, да се създава интерес към книгата и да се формира умения за възприемане на различни текстове.

  1. Развитие на правоговорно и правописно формиране.

  2. Развитие на познавателните способности на учениците. В речевата дейност детето се учи и да мисли, а в уроците по български език се осъщесвява обрасователни и възпитателни функции.

  3. Изграждане на култура на общуване и речево поведение.

  4. Адекватно възприемане на художественото и на идейно-емоционално съдържание на литературните творби.

В обучението по литература акцента се поставя емоционалната отзивчивост и активната читалска позиция на учениците, да четат осмислено литературно произведение.

  1. Формиране и окрепване любовта към родния език.

Тема 4: Дидатико-методически принципи в обучението по роден език.