Файл: Литература като наука. Тема 1 Предмет задачи и значения на методиката (мобел).docx

ВУЗ: Не указан

Категория: Не указан

Дисциплина: Не указана

Добавлен: 04.12.2023

Просмотров: 74

Скачиваний: 1

ВНИМАНИЕ! Если данный файл нарушает Ваши авторские права, то обязательно сообщите нам.


Принцип – основно положение и методическо правило.

  • Общодидактически принципи: научност, съзнателност, активност, последователност, за тройно освоявана на знанията (прочност), свързаност теорията с практика.

  • Методически принципи:

  1. Принцип за внимание към материята за език.

Езика има матриална страна: звукове и букви, суперсегментни характеристики (ударение и интонация), то ест учениците трябва правилно да произнасят фонемите и елементите на интонацията (темп, тембр, сила, височина). Този принцип изисква да се онаглдва урока звуково и зрително. За да се усъвършенстват произносителните навици.

  1. Принцип за разбиране на езиковите значения.

Езиковата система има съдържателна и стилистическо значение. Това означава, че синхронно учениците овладяват лексикалното значение на думите грамматическите форми на думите и използват на думите в определен стил.

  1. Принцип за развитието на езиковия усет.

Езиков усет несъзнателно, безпогрешно спазване на езиковите норми. Езиков усет не се формира под въздействие. Детето усвоява езиковия материал интуетивно, по пътя на подражение от 2 до 5 години. В училището езиковият усет продължава да се развива и се формира под влияние на речевите дейности – четене и раговор.

  1. Принцип за изпреварващо развитие на устна реч спрямо мисмената.

Писмената реч за детето е 2 етап в овладяването на речта. Тя се освоява върху устната, равнището на утната реч е по-високо от писмената реч. В началните класов едновремено трябва да се развиват и устната и писмена реч.

Инклюзивно развитие на устната реч: да изказват което виждат, наблюдават, преживяват, да създават текстове от различни стилове и жанрове.

  1. Принцип за оценка за изразителността на честа. Човешката реч изразява емоционалното отношение към това, за което говори. Учениците трябва да спазват и да развиват емогионалното отношение към своята реч чрез суперсигментните единици на речта (ударение и интонация).



  1. Коммуникативно-речев принцип. 07.02.2022

Езиково обучени се строи върху грамотичните направления (усвояване на граматични явления) и коммуникативно-речев подход (езикови знания свързини с коммуникативна практика, формиране у учениците висока речева култура, т.е. свободно да учавстват в различни речеви ситуации). Ученикът трябва да извършва следните речеви актове - писане, четене, говорене и слушане. Формират се и други речеви умения: възприемане, анализ, осмисляне и редактиране на текста.


  • Принципът за стилистична насоченост.

Учениците съзнателно подбират езикови средства в зависимост от стила и жанра на текста (научен, художествен и тд.)

  • Принцип за комплектност.

А) Езиковите подсистеми (фонетична, граматическа, лексикална, стилистична) се изучават във езика.

Б) Взаимодействие между знание и умение.

В) Комплексност между контрол и сомоконтрол.

Г) Взаимодействие между устната и писмена реч.

II Методика на обучение по начална грамотност

Тема: «Понятието начална грамотност»

  1. Поява значение и развитие на писмото.

Звуковата форма на езика се появява първоначално, а по-късно мисмената форма, във връзка със създаването на държавата и класовото общество.

Основни етапи в равитието на писмото.

  1. Пиктография – текстът се изразява с рисунки (китайско писмо);

  2. Идеограма – условни знаци, пътните знаци (японско писмо);

Слынце, хубово време и др.

  1. Същинско писмо – единство на съдържание и звукова форма (простое письмо)

Основни видове графически системи:

  1. Логографско писмо – (лого – дума) (китайско писмо)

  2. Силабографско писмо – (силабо – сричка) всеки знак означава сричка (японско писмо)

  3. Фоногравско писмо – (фоно – звук). Графичен знак буква, което означава фонема. Звукобуквено писмо.

Кирил и Методий през 863 година създават Глаголицата

Климент Охридски създава по-опростена азбука, която се нарича Кирилица, в чест Кирил и Методий.

  1. Понятие за начална грамотност.

Ограмотяване – е обучаване, четене и писане.

Четене – декодиране. Писане – кодиране.

Ограмотяването дава възможност за декодиране(четене) и кодиране(писане).

Под начална грамотност се разбира:

- обучение по начално четене;

- обучение по начално писане.

Грамотност - човекът може да учавства в различни дейности, като исползва четането и писането за своето усъвшенстване.

Начална грамотност – детето освоява двата кода – от графичните знаци применава към звуковата форма и обратно - от звуковата към графична.

Задачи на обучението в периода на началното ограмотяване:



  1. Запознаване със звуковите и буквите, с отношението звук-буква.

  2. Осъзната представа за езиковите и речеви единици (звук, сричка, дума, словосочетание, изречение, текст).

  3. Развитие на фониматическия слух и възприятие. (правилно възприятие и правилно произнасане на звуците).

  4. Овладяване на алгоритмите за четене.

  5. Овладяване на сричкова техника четене и подготовка към четене по цели думи.

  6. Развитие на умения за разбиране на прочетини думи, изречения и текстове.

  7. Запознаване с ръкописните букви, формиране на графични умения.

  8. Създаване на интерес към четенето и писане като средства за общуване.

  9. Развитие на коммуникативно-речево умения.

Очаквани резултати от обучението по начална грамотност:

  1. Учениците умеят да се включват в диалогична и монологична реч.

  2. Умеят да се ориентират в различни речеви ситуации.

  3. Умеят да разказват свързано – да предават чута история.

  4. Овладяват речево-етикетно поводение.

  5. Умеят правилно да пишат елементите на буквите.

  6. Умеят да се служат с основните езикови единици.

Методи на ограмотяване.

I Синтетични методи на ограмотяване.

При тези методи ограмотяването започва с малките езикови и речеви единици – звук, буква, сричка. Чрез синтеза учениците четы думи, изречения, текст.

Варианти на синтетичните методи:

  1. Буквен (буквослагателен метод):

- децата научават буквите от старо-българсаката азбука: аз, буки, веди, глагол и т.н.;

- учат се да четат срички, като предварително изговарят наименованието на буквите;

- четат срички без да изговарят предварително буквите;

- думите и текстовите се четат като запомнени или научени наизуст.

По този метод децата се ограмотяват 2 години. Четенето и писането се освояват разделно.

Ян Амос Каменски поставя под всяка буква картина на предмет. Джон Лок предлага кубчета(кубики) с букви. Песталоци създава подвижна азбука.

  1. Сричков метод:

- запознават с буквите и запомнят голям брой срички, които се научават наизуст;


- четат думи, изречения и текст.

Положително: буквите имат упростено наименование (а, бе, ве, ге), има специализирани учебни помагала и книги за ограмотяване, четивният материал се подрежда по трудност.

  1. Звуков синтетичен метод (създателят на този метод е Хенрих Стефани – 1764-1850. Децата учат за 6 месяца):

- запознаване със звука, то есть ограмотяването започва от изучаване на отделни звукове и букви;

- учениците удолжено произнасят всеки звук в сричката (ввв-ааа-ва).

Аналитични методи на ограмотяване.

Ограмотяването при тях започва с по-големи езикови единици – текст, изречение, дума, а поссле се стига до звуковите и буквите.

  1. Звуков аналитичен метод (метод на Жакото – френски педагог 1770-1801).

Учителят чете откъс от роман, учениците го преразказват. После записва първото изречение на дъската, запомнят думите и четат.

  1. Метод на нормалните думи (американски или метод на целите думи, создаден от Жан-Овид Декроли).

На децата се дава определен брой думи, които трябва да се запомнят. (400, 150, 40)

  1. Непосредственно аналитичен метод.

  2. Тръгва се отцяло (от думата), думата се анализира от звуковите и се стига до непознателен звук и буква и отново се стига до думата: цяло-част-цяло.


Тема: «Звуковият аналитико-синтетичен метод»

Възникване и нормализиране на метода.

Този метод е създаден от руския педагог Константин Дмитревич Ушнски (в края на 19 век, 1864 година). Ушински реализира своя метод като писане – четене. Системата на ограмотяване започва с изучаването на гласните звукове: а, о, и, е, у, ъ, я, ю.

После се учи съгласна буква и четат различни срички. Предлагат се слухово-артикулиционни упражнение, четливо се произнасят звуковите, думите се делят на срички, а сричките на звукове.

Положително:

- отстранява се механичността в четенето и писането;

- постига се единство на анализа и синтеза;

- единство на четенето и писането;

- в основата на ограмотяването е звукът.

Съвременият вариант на звуковия аналитико-синтетичен метод (започва а действа от 1951)

Харктерни особености на този метод.

  1. Разширяване, обоготяване и видоизменяне на работата със звука и звуковата форма на думите.

Звуковият аналитико-синтетичен метод предполага работа върху звука и звуковата форма на думите: трыгва се от думата, стига се до буквите, до четенето на срички и думи. Дава се приоритет на звука пред буквата.

Променя се подходът към звуковия анализ на думата. У учениците се развива фониматичния слух и фониматичното възприятие. Децата се вслушват в звуковия поток; отделят звука от думата; определят мястото на звука (начало, среда, край на думата); определят точния брой и поредността на звуковите; разбират общото в звуковите варианти (например «р» в думата оре, рана, Рима, рокля) и да извыршват преход от звука към буквата, от звуковите варианти към фонемата (обобщен звук); да имат представа за артикулиционите и аккустичните особенности на звуковите.

  1. Оптимална мяра между анализа и синтеза.

Ограмотяването се реализира чрез аналитико-синтетични процедури: цяло - части - цяло.

На страницата на буквара по предлага на сюжетна картина учениците съставят текст, после отделят изречение и определят исходната дума (тя съдържа новия изучаван звук), анализират думите на срички.

Учениците извършват аналитична процедура: текст – изречения – думи – срички – звукове.

Синтетични процедури: звук – сричка – дума – изречение – текст.

Когато децата се научат да четат срички, схемата на четенето е: дума – изречение – текст.